Павел Фишър няма един "любим разходка" в Танджерин. Ключови моменти на разходка определят опита му:
Разходка = уязвимост за Павел (законно слеп, тормозен). Той намира безопасност в групови настройки (футбол, семейство, приятелство с Джои), а не в самота. Романът използва ограниченото му зрение, за да направи разходка акт на смелост и експозиция.
Няма конкретно "място" идентифицирано като предпочитано за разходка – разходките са нарративни устройства, показващи навигацията му в враждедна среда.