Защо мрачното съсредоточение относно Максуел в книгата е страхотно?

Грим няма никакви притеснения относно Максуел в книгата Feak Mighty. Всъщност Грим намира Максуел едновременно мил и привлекателен и много му се възхищава. Бихте ли могли да поясните за какво питате или да предоставите повече контекст?