Настройка:
* Лабораторията: Лабораторията на Виктор Франкенщайн, със своята „ужасност“, „самота“ и „мрачна“ атмосфера, е класическа готическа обстановка. Представлява тъмната и опасна природа на научната амбиция и изолацията на индивида, преследващ забранено знание.
* Нощта: Главата се развива през нощта, време, често свързвано със свръхестественото в готическата литература. Тъмнината позволява на неизвестното да процъфтява и засилва чувството за страх и опасност.
* Бурята: „Бурната нощ“ засилва усещането за безпокойство и предвещава предстоящите бурни събития. Бурите са често срещан мотив в готическата литература, често символизиращ нарушаването на реда и освобождаването на първичните сили.
Характер:
* Виктор Франкенщайн: Характерът на Виктор се подхранва от амбиция, мания и безразсъдно пренебрежение към последствията от действията му. Това го прави класически готически герой, воден от желание за знание, което в крайна сметка води до неговото падение.
* Създанието: Създанието, съживено чрез експериментите на Виктор, е типично готическо чудовище. Той е едновременно ужасяващ и жалък, въплъщавайки темите за отчуждението, чудовищността и последствията от високомерието на човечеството.
Теми:
* Свръхестественото: Създаването на Създанието, живо същество от нежива материя, предизвиква границите на науката и морала. Повдига въпроси за границите на човешкото познание и потенциала за непредвидени последствия.
* Изолация и отчуждение: И Виктор, и Създанието преживяват дълбока изолация. Виктор се изолира в стремежа си към научно познание, докато Създанието е отбягвано и остракизирано заради външния си вид. Тази изолация подчертава темите за самотата, отчаянието и търсенето на принадлежност.
* Гротескното и възвишеното: Външният вид на Създанието, описан като "ужасен" и "отвратителен", е гротескен и обезпокоителен. И все пак има и елементи на възвишеното в неговото творение, отразяващи страхопочитанието и чудото, които могат да съпътстват изследването на неизвестното.
Стил:
* Напрегнат и емоционален език: Шели използва ярки образи и напрегнати описания, за да създаде усещане за страх и очакване. Например, тя описва лабораторията като „камера на ужасите“, а Съществото като „демонично творение“.
* Готически изображения: Главата е изпълнена с готически образи, като „черно“ и „смърт“, които подсилват усещането за мрак и отчаяние.
* Темата на дубъла: Създаването на Създанието от Виктор може да се разглежда като отражение на собствената му вътрешна тъмнина и потенциала за зло в него. Тази тема за двойника е често срещан мотив в готическата литература, представяйки по-тъмната страна на човешката природа.
Като цяло, пета глава от "Франкенщайн" е завладяващ пример за готическа литература, ефективно използваща нейните елементи, за да създаде атмосфера на ужас, напрежение и морална неяснота. Той изследва теми от науката, природата, морала и човешкото състояние, което го прави вечно и трайно произведение на литературата.