1. Метафората :
- "Сърцето на момчето беше смесица от щастие, като гнездо, пълно с новородени."
- "Пустинята беше като огромна пещ, която печеше света в подчинение."
2. Сравнение :
- "В далечината вятърът шепнеше през дюните като пустинен оркестър, който се настройва."
- "Луната блестеше като сребърна монета в кадифения джоб на нощното небе."
3. Персонификацията :
- "Пустинята се усмихна на решителността на момчето, приветствайки го да изследва нейните тайни."
- "Докато вървеше, луната сякаш го следваше, верен спътник."
4. Символизъма :
- Използването на пустинята от алхимика, за да символизира пътуването на себеоткриването.
- Повтарящият се мотив за овцете, представляващ светските аспекти на живота, с които хората често се задоволяват, вместо да преследват мечтите си.
5. Оксиморона :
- "Момчето беше изпълнено с горчива радост, когато осъзна простотата и сложността на Вселената."
6. Алитерация :
- "Пометеният от пясък оазис го прикани да се предаде на песента на сирената за релакс."
- "Тихото шумене на вятъра го приспи."
7. Хипербола :
- "Слънцето удряше момчето като хиляди гневни чукове, изисквайки неговото предаване."
- "Пясъкът се простираше безкрайно, непреодолима пречка, която сякаш се подиграваше с усилията му."
Чрез включването на тези и други форми на фигуративен език, Паулу Коелю внася дълбочина, емоция и въображение в историята, позволявайки на читателите да създадат по-дълбоки връзки с героите, темите и философските идеи, представени в Алхимикът.