Джон Браун беше бял мъж, роден в Кънектикът. Той стана аболиционист, след като стана свидетел на насилието и несправедливостта на робството от първа ръка. Браун силно вярваше в използването на насилие за премахване на системата на робството. През 1859 г. той ръководи въоръжено нападение над Харпърс Фери, Вирджиния, в опит да започне въстание на роби. Въпреки че нападението се провали, то привлече националното внимание и увеличи подкрепата за каузата на аболиционистите.
Фредерик Дъглас беше афроамериканец, роден в робство в Мериленд. Той избягал от робството и станал виден оратор и писател. Дъглас беше силен защитник на ненасилствената съпротива срещу робството. Той вярваше, че афро-американците трябва да използват своя интелект и морална сила, за да се борят срещу робството. Дъглас също подкрепи интеграцията на афро-американците в американското общество.
И Браун, и Дъглас бяха силно влиятелни фигури в аболиционисткото движение. Тяхната работа и отдаденост помогнаха да се сложи край на робството в Съединените щати.