Няма исторически доказателства, че царица Елизабет I директно е повлияла на съдържанието, темите или създаването на пиесите и стихотворенията на Уилям Шекспир.
Царстването на Елизабет (1558–1603) оформи културния, политическия и религиозния климат, който контекстуализира творчеството на Шекспир – въпроси за престолонаследник, пол, власт, национална идентичност пронизват пиесите. Но това е амбиентно влияние, а не директно вмешателство.
След 1603 г. крал Яков I става директен покровител на трупата (преименувайки я на King's Men). Неговите интереси – вещерство (Макбет), теория на царството, божествено право на царе – по-показателно съответстват на конкретни късни пиеси, дори тук директното „влияние“ е обект на дискусии сред ученците.
Кратко казано: Елизабет беше ентусиазирана гледателка, а не творчески сътрудник.