Рефлексиите на Холдън Колфийлд за Джеймс Късъл разкриват неговата самотност и жажда за истинска връзка. Ключови парчета:
„Той беше единственият момче, с което дори малко се начудих да говоря в цялото училище. Бях интелигентен по този начин – наистина интелигентен. Той беше единственият, освен Акли, когото бих искал за съсед по стая, ако споделях стая с някого.“
„Знаеш ли песента „Ако някой улови някого, идващ през жито“? Бих искал – по някакъв начин – да ги улавям. Наистина бих искал.“
„Ако ще прекараш много време тук с мен. Не разбираш, че Джеймс беше мой по-малък брат. Не беше никакво божествено гение обаче...“ (стр. 222)
„Смешно е. Мразиш живота, но никога не искаш да умреш“ (стр. 155).
Тези цитати подчертават чуждието на Холдън и jego отчаянско желание да защити невиновността.