1. Придворна любов: Рицарският идеал за придворната любов все още преобладава през Елизабетинската епоха. Тази концепция идеализира преследването на любовта като благородно и добродетелно начинание, често характеризиращо се с екстравагантни жестове, поезия и преданост към любимия.
2. Петрарчанска любов: Повлиян от италианския ренесансов поет Петрарка, любовта на Петрарка подчертава силните емоционални и психологически ефекти на несподелената любов. Този стил на любов често се изразява в сонети и поезия, фокусирани върху вътрешните борби, копнеж и непостижимо желание на любовника.
3. Социални и класови съображения: Социалната йерархия играе важна роля в елизабетинските възгледи за любовта. Бракът и връзките често са били уреждани въз основа на социален статус, финансово предимство и династични съюзи, а не единствено на романтична склонност.
4. Религиозно влияние: Протестантската реформация оказа значително влияние върху елизабетинското общество, като подчерта важността на вярата и религиозните принципи във всички аспекти на живота, включително любовта и брака. Религиозните учения се фокусират върху концепцията за любовта като божествена заповед и основа за морал и добродетел.
5. Платоническа любов: Вдъхновена от класическата философия, платоническата любов се отнася до чиста, интелектуална и емоционална връзка между индивидите, като обикновено набляга на духовната и интелектуална интимност пред физическото желание.
6. Любов и брак: Въпреки че любовта беше призната за съществен елемент в брака, практическите съображения и социалните очаквания често бяха надделяващи. Бракът се е разглеждал като практическо партньорство, средство за осигуряване на съюзи и начин за установяване на стабилност и сигурност.
7. Пол и динамика на властта: Ролите на половете и динамиката на властта бяха ясно дефинирани в елизабетинското общество. От мъжете се очаква да бъдат доминиращите партньори, докато от жените се очаква да бъдат покорни и послушни. Това повлия на динамиката на романтичните връзки и начина, по който любовта се изразява и преживява.
8. Забранена любов: Елизабетинската литература и театър често изследват темите за незаконната любов, изневярата и забранените желания, отразявайки напрежението между социалните очаквания и индивидуалните страсти.
9. Любовта в литературата и драмата: Елизабетинската литература, особено произведенията на Уилям Шекспир, навлизат дълбоко в сложността на любовта, страстта, ревността и предателството. Чрез пиеси, сонети и други литературни форми елизабетинските художници изразяват широк спектър от емоции и гледни точки за любовта.
В заключение, елизабетинските възгледи за любовта са повлияни от комбинация от социални, културни, религиозни и литературни фактори. Докато придворните и романтични идеали бяха празнувани, практическите съображения и социалните очаквания често оформяха природата на любовта и взаимоотношенията по време на елизабетинската епоха.