Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Книги >> Литература

Пътешествие извъс тъгата: Моралното превъзходяване на Джон и Елизабет Проктър в „Вещица“

В Акт IV на Вещицата, реверанд Хейл декларира Джон Проктър за невинен — той е „извършил деянието на честен човек“. Артър Милър описва Проктърите като обитаващи морален свят „извън тъгата, над нея“. Това не е отчуждение. Това е превъзходяване, ковано в огън.

Пет измерения на тяхното превъзходяване

  1. Морална неуколебимост: В средата на масива истерия, съдебно корупция и личен крах, Проктърите отказват да фалшифицират. Отказът на Джон да подпише фалшиво признание („Понеже това е името ми!“) и отказът на Елизабет да моли за него да лъже — това не е упрямство. Те са съобразени с един абсолюте.
  2. Нечуплив връзка: Техният брак, счупен от връзката на Джон с Абигейл, е прекован отново в криза. Признанието на Елизабет — „Сметнах се за толкова обикновена, толкова лошо създадена, че никаква честна любов не можеше да доиде до мен“ — и отговорът на Джон създават партньорство на радикална честност. Те се сблъскват със смъртта заедно, не като жертви, а като свидетели.
  3. Страдание като катализатор: Те не просто издържат мъка; те я използват. Вината на Джон става гориво за интегритет. Болята на Елизабет става яснота. Страданието е метаболизирано в морална яснота.
  4. Надежда за общностно изкупление: Техният пример не спасява Салим — но предлага път. „Той вече има своята доброта. Бог да не позволи да я взема от него!“ Последният ред на Елизабет не е отказ. То е заповед към живите: ето как изглежда интегритетът.
  5. Символичен резонанс: Те стават архетипи — мъжът, умиращ за името си, жената, която го пуска. В пиеса за лъжи, те са истината. В свят на страх, те са смелостта.

„Извън тъгата“ не означава без скръб. Това означава, че скръбта вече не диктува. Проктърите избират своя последен акт — и в избора си те печелят.

Литература

Related Categories