Милър описва Джон и Елизабет като обитаващи свят „отвъд скръбта, над нея“, подчертавайки тяхната трансцендентност на всепроникващото страдание и тъмнина в пиесата. Това царство не е царство на емоционално откъсване или безразличие, а по-скоро на дълбоко разбиране, приемане и устойчивост в лицето на екстремни несгоди.
Ето как може да се тълкува това твърдение:
1. Морална устойчивост:
Джон и Елизабет остават непоколебими в своите морални убеждения и лична етика, дори когато светът им тъне в хаос и несправедливост. Те дават приоритет на истината, почтеността и защитата на невинни животи пред самосъхранението или социалния комфорт. Този непоклатим морален компас ги издига над дребнавостта, измамата и лицемерието, които поглъщат обществото на Салем.
2. Неразрушима връзка:
Джон и Елизабет споделят дълбока и неразрушима връзка, вкоренена в любов, взаимно уважение и споделени ценности. Тяхната връзка осигурява източник на сила и утеха сред сътресенията, позволявайки им да останат издръжливи и верни на себе си. Тяхната любов надхвърля физическата раздяла и заплахата от смърт.
3. Трансцендентност на страданието:
Въпреки че страдат много поради фалшивите обвинения и преследванията, Джон и Елизабет избират да не бъдат погълнати от мъката си. Вместо това те намират сила и цел в страданието си, използвайки го като катализатор за лично израстване, морална яснота и отдаденост на справедливостта.
4. Надежда за изкупление:
Решението на Джон да признае и непоклатимата вяра на Елизабет в неговата доброта внушават искрица надежда за изкупление и обновление в едно общество, измъчено от страх, подозрение и морален упадък. Техните герои предлагат потенциален път към изцеление и възстановяване след унищожението, причинено от процесите на вещици.
5. Символно представяне:
Трансцендентността на скръбта и външния смут на Джон и Елизабет може да се разглежда като метафора за човешкия капацитет за издръжливост и силата на любовта и почтеността в лицето на непосилни обстоятелства. Те представляват морален фар, който свети през мрака на пиесата.