Черната смърт (1347–1351) уби 30–60% от населението на Европа. Демографското обрушаване не само изпразни гробове – то преписа икономическия договор между труд и власт.
Полета незасеяни. Работници затворени. Цехове изпустени. Преживелият работници – селяни, ремеслари, слуги – стават скъс ресурс. За първи път за векове трудът печели тежест.
Работниците искат – и получават – по-високи заплати, по-добри условия, мобилност. Статутът на работниците (1351) опитва да замрази заплатите на предизвоенни нива и да наложи работа. Проваля се. Пазарните сили надвиеват царски декрет.
Селяни преговарят свобода или бягат в градове. Жени влизат в ремесла, преди zatворени. Ригидната маниорна йерархия се чупи. Селянското въстание (1381) е политическият изрив на тези икономически промени.
Икономическа възможност не усеща като възможност. Усеща като преживяване сред ужас. Изтрити семейства. Изчезнали села. „Златната епоха на работника“ е изградена на планина от трупове.
Чумата ускорява края на фе udalизма, засява наемен труд и измества властта към търговци и ремеслари. Ембрионалните структури на съвременния капитализъм изникват от пепелта.
Голяма историческа парадокс: най-страшната катастрофа създава първия реален пазар на труда. Мъртвите плащат за повишението на живите.