Той започва, като описва изгонването си от Pencey, намеквайки, че се е сбил със съквартиранта си и се проваля на няколко класа. Въпреки това Холдън изглежда безразличен към последствията и не изглежда особено загрижен за академичното си представяне или бъдещите си перспективи.
Докато Холдън се подготвя да напусне Пенси, той се включва във взаимодействия с различни герои, които допълнително подчертават неговото отчуждение и недоволство. Той има неудобни срещи със съквартиранта си Страдлейтър, учителя си по история г-н Спенсър и друг съученик, Акли. Тези взаимодействия подчертават нарастващото разочарование на Холдън от фалшивостта и лицемерието, които той възприема около себе си.
Главата също така представя очарованието на Холдън от концепцията за „падането“ и склонността му да романтизира определени идеи и личности. Той изразява възхищение от по-малката си сестра Фийби и изпитва чувство на загуба по отношение на починалия си брат Али. Тези препратки намекват за по-дълбоки емоционални конфликти, които вероятно ще бъдат изследвани в следващите глави.
Като цяло първата глава на книгата представя Холдън Колфийлд като сложен и интроспективен герой, който се бори с мястото си в света и се бори със собствените си емоции и разочарование. Той поставя сцената за пътуването на съзряването, което Холдън ще предприеме през целия роман.