Франкенщайн на Мери Шели съдържа тонки религиозни подтонове, но никакво изрично религиозно принадлежност. Теми като творене, отговорност и опасностите от „играене на Бог“ дълбоко резонират с теологични въпроси – все пак Шели умишлено избягва догматично подравняване.
Романът разглежда морални и етични граници чрез секулярен, романтичен фокус. Гордостта на Виктор Франкенщайн оглежда луциферова гордост; отхвърлянето на Създанието ехо на Падането; арктичното преследване предполага божествена вселена. Но това са литературни паралели, не догматични твърдения.
Шели – дъщеря на политическия философ Уилям Годуин и фेमенистки пионер Мери Уолстънкрафт – създава дело, което поканва религиозна интерпретация без да я предписва, правейки го безкрайно обсъждаемо за вероизповедания.