В „Антигона“ на Софокъл, titulарната героиня не се подчинява на декрета на цар Креон, забраняващ погребението на брат ѝ Полиник. Тя декларира:
Нито помислих, че твоят декрет има такава сила
Че ти, смертен, можеш да отмениш неписаните божествени закони.
Божествен закон > Семейен дълг > Държавен закон. Антигона поставя божествените заповеди и задължението към брат си над всяко човешко решение. Умира за това убеждение. Креон я нарича „непокорна“, но пiesaта я представя като праведна; хорът и Емон симпатизират. Антигона е лоялна към по-висок авторитет – не към тронът.