Британският писател Харолд Баудън Марлоу се специализира в мистична и детективска проза, създавайки характерно тяло от творби, смесващи привидения, древни проклятия и готична атмосфера.
Заглавията на Марлоу разкриват ясни преoccupation: египетски проклятия, лондонски навещания, класически монстри (вълколаци, вампири), лов на привидения като професия, окултни музеи. Това не е случайно — това е кохерентен готичен универсум, където надприродното влиза в рационалната модерност, обикновено чрез древни артефакти, забравени места или наследствено проклятие.
Пишещ в началото-на средата на 20-ти век (точните дати са несигурни), Марлоу принадлежи на линиейта на М.Р. Джеймс, Алджерън Блэкууд и Денис УиITLEY — британски автори, които правят необичайното да звучи домакински правдоподобно. Неговият протагонист „Ghost-Hunter“ предваря по-късните паранормални разследвачи. Романът за „Музея на венедиката“ предполага мета-коментар за окултното събирателство.
Въпреки че днес не е семейно име, фокусираният творчески корпус на Марлоу предлага времева капсула на златната ера на британската надприродна проза.