1. Празен стих: В цялата пиеса Шекспир използва предимно празен стих, неримован ямбичен пентаметър, за да създаде естествен, разговорен поток в диалога. Метърът на празния стих добавя драматичен ритъм към езика.
2. Сонет: Известната „сцена на балкона“ между Ромео и Жулиета (Действие 2, Сцена 2) е написана в сонетна форма, традиционна 14-редова поетична структура със специфична схема на рими. Това подчертава силните романтични чувства и поетичния език, споделен между двамата герои.
3. Оксиморон: Шекспир често използва оксиморони, фигура на речта, която съчетава привидно противоречиви термини, като „звездни любовници“, „горчиво-сладко“ и „честното е неприятно, а нечестното е справедливо“, ефективно подчертавайки противоречивата природа на любовта, съдбата и трагичните събития в пиесата.
4. Алитерация: Повтарянето на съгласни звуци в началото на думите или ударените срички създава акцент, звукови модели и музикалност. Например, "Но, меко, каква светлина се пробива през онзи прозорец?"
5. Изображения: Шекспир използва ярки и емоционални образи, включително метафори, сравнения и персонификация, за да подобри поетичния език на пиесата. Например, „Когато умре, вземете го и го изрежете на малки звезди, и той ще направи лицето на небето толкова хубаво, че целият свят ще бъде влюбен в нощта.“
6. Предизвестяване: По време на пиесата Шекспир умело изпуска фини намеци и пророчества, които подсказват предстоящата трагедия. Например в пролога хорът предупреждава, че събитията в пиесата ще бъдат изпълнени с „белязана от смъртта любов“.
7. Драматична ирония: Това се случва, когато публиката е наясно с информация, която самите герои не са. Най-забележителният пример е публиката, която знае, че Ромео и Жулиета вярват, че са мъртви, когато посегнат на живота си.
8. Символика: Шекспир използва символи, за да добави по-дълбоки слоеве на значение. Най-яркият символ е отровата, която представлява разрушителната сила на любовта в пиесата.
9. Каламбури и игра на думи: Шекспир включва каламбури, двусмислие и други форми на игра на думи, за да създаде хумор и да добави сложност към диалога. Тези игри на думи често намекват за основните значения и предвещават бъдещи събития.
10. Класически алюзии: Шекспир включва препратки към класическата митология и исторически личности, за да подобри културната и интелектуална дълбочина на пиесата. Например Ромео нарича Жулиета „моята Розалин“, кимване към несподелената любов, която е изпитвал към нейната братовчедка.
11. Трагичен недостатък (Хубрис): Крахът на Ромео и Жулиета до голяма степен се дължи на техните трагични недостатъци. Импулсивният и страстен характер на Ромео го кара да взема прибързани решения, докато младежката жизнерадост и отдаденост на Жулиета могат да се разглеждат като неин недостатък. Тази концепция е в съответствие с класическата гръцка идея за хамартия или трагичен недостатък.
Умелото използване на тези литературни техники от Шекспир издига „Ромео и Жулиета“ отвъд обикновената любовна история, превръщайки я във вечно изследване на любовта, съдбата и човешкото състояние.