Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Книги >> Литература

Литературни приеми на Шекспир в „Ромео и Джулиета“: 11 ключови устройства

Шекспир разгъва майсторски инструментариум в Ромео и Джулиета. Единадесет ключови устройства:

  1. Бял стих: Неримован ямбичен педаметър за естествен, ритмичен диалог.
  2. Сонетна форма: Балконовата сцена (Действие 2, Сцена 2) като споделен 14-стихосенет – структурно въплъщение на тяхното единство.
  3. Октиморон: „Звездо-скръстени любовници“, „горько-сладък“, „красиво е гнусно“ – противоречията на любовта.
  4. Алитерация: „Но, тихо, каква светлина през онзи прозорец пробива?“ – звуково моделиране.
  5. Образност: Живи метафори/сравнения: „изсече го на малки звезди… целият свят ще се влюби в нощта.“
  6. Предвещаване: Прологът „смерто-обележана любов“; повтарящи се smrtни превестници (сновидения, птици, билки).
  7. Драматична ирония: Публиката знае, че Джулиета е жива, когато Ромео се самоубива.
  8. Символизъм: Отрова = разрушителната сила на любовта; светлина/тьма = знание/невежество.
  9. Каламбури/игра на думи: Двусмислени шутки на Меркуцио; „подови/душа“ на Ромео – предвещаване чрез хумор.
  10. Класически алозии: Купидон, Диана, Аврора, Фаетон – укореняване на любовниците в митична традиция.
  11. Трагичен дефект (хамартия): Импулсивността на Ромео, юношеският абсолютизъм на Джулиета – гръцка хамартия, движеща катастрофата.

Тези приеми вдигат пiesaта от романтика до вечно изследване на любовта, съдбата и човешкото състояние.

Литература

Related Categories