Политическият пейзаж на Англия по време на писateljската кариера на Шекспир (край на 16-ти – началото на 17-ти век) беше бурен и преобразуващ, оформяйки темите, героите и подтекста на неговите пиеси.
Шекспир живее под Елизабет I (1558–1603) и Яков I (1603–1625). Цареването на Елизабет донесе относителна стабилност и просперитет, въпреки че се сблъска с католически заговори и испанския армада (1588).
Разбивката на Хенри VIII с Рим и учредяването на Английската църква създадоха продължителни протестантско-католически напрежения. Шекспир трябваше да навигира внимателно през религиозната чувствителност.
Дворцови фракции и благородни ривалства се бореха за власт, често отразени в изобразяването на дворцова корупция и узурпация в неговите пиеси.
Страхът от испанско наваляне нахрани патриотичен сентимент – явен в историческите пиеси, прославящи англичността.
Влиянието на Парламента нарасна, движейки се към конституционна монархия – смяна, огледана в пиеси за царствена власт и авторитет.
Трупата на Шекспир (Lord Chamberlain's Men, по-късно King's Men) наслаждава покровителство, особено от Яков I, позволявайки дворцови представления.
Магьорът на ревелите лицензираше пиесите, цензурирайки политически/религиозно съдържание. Шекспир трябваше да работи в тези рамки – използвайки история и метафора за адресиране на съвременни проблеми.
Богат купечески клас възникна, ставайки значителна част от театралната публика – оформяйки репертоара на комерционалния театър.
Тези сили не просто обкръжаваха Шекспир; те влизаха в неговото дело, правейки неговите пиеси едновременно продукти и коментатори на епохата си.