В контекста на пиесата тази фраза се произнася от героя Жак, който е разочарован от обществото и е избрал да живее в гората. Жак намира утеха и мъдрост в естествения свят и вярва, че природата може да ни научи на важни уроци за живота и морала.
Като сравнява природата с проповеди и книги, Шекспир подчертава идеята, че знанието и разбирането могат да бъдат намерени на неочаквани места и че човек трябва да бъде отворен за учене от всички източници, включително естествената среда.