Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Книги >> Литература

Примерен монолог: Леди Монтъгю скърби за Ромео

В дълбината на скръб stojam сама,
Вдовица душа, сърцето ми вечно склонно.
Роднини и мъж лежат студени, лишени,
Но Ромео, моят най-любим син, дъхът ми остана.

О, Ромео, моят любим, моя радост и гордост,
Твоята загуба разкъса всичко, което понасях.
Твоята младост и нежен дух, ярък,
Сега потухнал от смъртта вечна, жестока нощ.

Майчинския мъка не познава граници,
Където плача и скърбя с безкраен звук.
Твоето липсване оставя пропаст в живота ни,
Където се чуваха смех, сега тишина цъфти.

О, жестока съдбо, защо удря така?
За да отнеш моята надежда, житейския ми блясък.
В скръб блудам, безцелно, загубена, сама,
Вдовице сърце, вечно да жалее.

В тези зали, веднъж пълни с радостни викове,
Сега се чува само скръб, сълзи и страх.
Монтъгю скърбят за своя благороден наследник,
Трагедия, която ряза душите ни, нашите викове.

Но през тази болка, трептирка от светлина все още свети –
Споменът за твоята любов, драг син на мен.
Твоята любов към Жулия, чиста и дълбока,
Връзка, която ще издържи и винаги ще звучи.

В съни виждам лицето ти, толкова драго,
Твой смех, твоя грация, изгонваща всякакъл страх.
Намирам утеха в твоя вечен почив,
В небесните обранки, намирайки истинско блаженство.

Дори сълзите да текат и скръбта да се задържа дълго,
В сърцето ми, твоята светлина вечно сильна.
Почивай в мир, син мой, драго дете,
В обрат на любовта, вечно непокътнато.

Този оригинален монолог представя скръбта на леди Монтъгю – Шекспир лишава нейния глас след смъртта на Ромео (тя умира извън сцена от скръб). Стихът възстановява нейното майчинско гледище: вдовица, майка, свидетел на последната жътва на клеквата.

Литература

Related Categories