1. Средностатистическият човек, прилагащ стандартите на общността, би установил, че работата, взета като цяло, привлича благоприятен интерес. Предразположеният интерес е сексуално желание или любопитство, което се счита за срамно или неморално.
2. Произведението няма сериозна литературна, художествена, политическа или научна стойност. Това означава, че произведението няма никаква изкупителна социална стойност, която да надделее над благородната му привлекателност.
3. Творбата е очевидно обидна за преобладаващите стандарти на общността. Това означава, че работата е толкова обидна, че излиза извън границите на това, което се толерира от общността.
За да се счита за неприлично, едно произведение трябва да отговаря и на трите критерия. Ако дадено произведение отговаря само на един или два от критериите, то не се счита за нецензурно и следователно е защитено от Първата поправка на Конституцията на Съединените щати.
Правното тълкуване на непристойното е сложен и противоречив въпрос. Няма ясен консенсус относно това какво представлява непристойност и различните съдилища и юрисдикции тълкуват критериите по различни начини. В резултат на това законовата дефиниция за непристойност непрекъснато се развива и променя.