Аптекарът се появява в една сцена (Действие 5, Сцена 1), говори 14 реплики и позволява катастрофата на пиесата. Това е най-обличителният портрет на Шекспир за това как бедността корумпира свестта.
Ромео, изгонен в Мантова, търси отрова. В аптекарската дъка се виждат „празни кутии“, „зеленоглави гърнета“, „мехурчета“, „плесневели семена“ – визуален кратък код за бизнес, който няма нищо за продажба. Той гладува. Ромео предлага 40 дуката (богатство). Аптекарът се колебае: „Моята бедност, а не волята ми, се съгласява“. Той продава отровата. Ромео я нарича „елексир“ – лекарство за своя скръб.
Аптекарът сме ние – всеки от нас, под достатъчно натиск. Шекспир отказва утехата за „зъл злодей“. Той ни дава мъж, който казва не, след което казва да, защото децата му гладуват. Това е трагедията под трагедията.