В ранния модерен английски (езикът на Шекспир), глаголът „to be“ имаше отделни форми за второ лице еднина и множествена – разлика, загубена в съвременния английски.
Честа грешка: „They art coming“ е грешно. „Art“ е само за „thou“. Множествената форма беше и остава „are“ (или поетски „be“).
Разбирането на тази разлика е съществено за точно четене на Шекспир и за актьорите, изпълняващи пiesa с езикова автентичност.