В разказа на Сара Орн Джует „Бяла чапла“ (1886), Силвия (не Сара) не изпитва романтично притягане към ловеца.
Силвия изкачва бяла ела, вижда гнездото на чапла, избира мълчание. Тя не може да предаде птица за пари или за одобрението на ловеца.
„Нарастващото притягане“ не е романтично, а морално/духовно: ловецът олицетворява свят, който стокира природата. Отказът на Силвия е екофминистки акт – избор на родство с дивината пред човешката сделка.
Няма романтика. Детско етично пробуждане.