- "Но любовта е сляпа и влюбените не могат да видят / Хубавите безумия, които сами извършват. Защото, ако можеха, самият Купидон би се изчервил / Да ме види така преобразен в момче. Но какво ще кажеш? Да изпълня ли твоята поръчка? Защото в съзнанието ми е опасно да правиш жена икономка; дамата на партито може да направи най-много / За всяко устройство тя ще намери контра." (Както ви харесва, действие III, сцена ii)
- "В онези моменти, които искаме да живеем, / времето ни избяга." (Отело, действие II, сцена iii)
- "Самата мисъл за теб е отрова за душата ми." (Ромео и Жулиета, действие V, сцена iii)
В тези примери "ev" се използва, за да подчертае непрекъснатия или повтарящ се характер на споменатите действия или мисли. Добавя усещане за продължаване и подсилва вечните или постоянните аспекти на контекста.