Ето няколко примера за това как Шекспир е използвал думата "горкорем" в пиесите си:
* В „Хенри IV, част 1“ Фалстаф е описан като „онзи гороглав мошеник“ от принц Хал.
* Във „Веселите съпруги на Уиндзор“ сър Джон Фалстаф отново е споменат като „горкоремист мошеник“ от госпожа Пейдж.
* В „Дванадесета нощ“ сър Андрю Агучеек е описан като „онова коремно момче“ от сър Тоби Белч.
Във всеки от тези случаи думата „горкорем“ се използва по негативен начин, за да опише някой с наднормено тегло или лакомия. Важно е да се отбележи, че тази дума вече не се счита за приемлива за използване в съвременния английски език и обикновено се възприема като обидна.