Защо Шекспир достига върха си в края на правенето на Елизабет I
Фактори за продуктивност в 1590–1603 г.
- Стабилен покровителство: Дворът на Елизабет обичаше театъра; Чучерите на Лорд Чеймбърлейн (послед国王's Men) имаха царска защита и стабилни ангажименти.
- Колaborативен модел: Ко-написва с Мидълтън, Уилкинс, Флетчър — споделен труд, различни сили.
- Театърен бум: Множество театри (Глоб, Роуз, Суон, Форчун, Блекфрайърс); гладен публику; репертуарна система изисквала постоянно нов материал.
- Финансова сигурност: Съдружник в Глоб и Блекфрайърс; собственик на имоти в Стратфорд; можеше да пише без отчаяние.
- Художествено майсторство: 1590-те комедии/истории наслабиха ремеслото; 1599–1603 дадоха Хенри V, Юлий Цезар, Каквото искате, Хамлет, Дванадесета нощ, Отел, Мярка за мярка, Крал Лир, Макбет — необясним клъстер.
- Личен дрив: Амбиция за литературна безсмъртност (сонети 1609; Първо фолио 1623 посмъртно).
Смъртта на Елизабет (1603) не го спря — яковейският период беше равносно богат.