1. Патронаж: Кариерата на Шекспир като драматург се развива по време на управлението на кралица Елизабет I, която е голям покровител на изкуствата. Тя и нейният двор бяха запалени любители на театъра и пиесите на Шекспир често се играха в кралския двор. Това покровителство дава на Шекспир постоянен източник на доходи и му позволява да се съсредоточи върху писането си.
2. Сътрудничество: По време на Елизабетския период е обичайно драматурзите да си сътрудничат при писането на пиеси. Шекспир си сътрудничи с други драматурзи, като Томас Декер и Томас Мидълтън, по няколко от неговите пиеси. Това сътрудничество му позволи да споделя идеи и да получава обратна връзка за работата си, което може да е допринесло за неговата продуктивност.
3. Популярност на театъра: Театърът става все по-популярен през Елизабетския период и Лондон е дом на процъфтяваща театрална сцена. Пиесите на Шекспир бяха популярни сред публиката и той успя да изгради успешна кариера като драматург. Успехът на неговите пиеси му позволява да продължи да пише и продуцира нови творби.
4. Лична мотивация: Шекспир беше отдаден и страстен писател и имаше силно желание да създава велики произведения на изкуството. Неговата лична мотивация и ангажираност към занаята му може да са допринесли за високото му ниво на производителност.