Печатният прес (ок. 1440 г.) беше технологичният катализатор, който превърна теологичния спор на Мартин Лютер в континентална революция.
„95-те тези“ на Лютер (1517 г.) бяха отпечатани и разпространени по цяла Германия за седмици — невъзможно за ръкописно копиране. Идеите надвикаха подтискането на църквата.
Библии и трактати на немски, френски, холандски, чешки позволиха на простите хора да се допират директно до Писанието — обхождайки духовношестърската медиация.
Реформаторите (Калвин, Цвингли, Нокс) четеха трудовете един на друг; стратегии и аргументи cirkулираха международно, създавайки съгласувано движение.
Монополът на църквата върху религиозната интерпретация колапсира, когато текстовете станаха широко достъпни. Критичното мислене замести пасивното приемане.
Католическото Контрреформация използва същата технология: Индекс на забранените книги, езуитски публикации, народни катехизизис. Битката за умовете се водеше в печат.
Памфети, летливи листа, карикатури опростяваха теологията за полуграмотните маси. Визуалната пропаганда (дървени гравировки на Кранах) достигаха и нечитащите.
Пресът не причини Реформацията — но без нея един локален академичен спор би бил заглушен. Той разреши първият вирусен информационен каскад в европейската история.