Хенри Аарон Конверс (1928–2016) е основоположна фигура в американската политология, трансформираща областта от нормативна теория в строга емпирична поведенческа наука през десетилетията си в Института за социални изследвания на Университета в Мичиган.
Коавторизиран с Ангъс Кембел, Филип Конверс, Уорън Милър и Доналд Стоукс, този важен проучване установява „Мичиганската модел“ на партийната идентификация като главен детерминант на изборния избор. Базиран на национални изборни студии от 1948, 1952 и 1956 г., той преобръща начина, по който ученците разбират изборното поведение.
С Кембел и Милър, Конверс прилага мичиганската модел къмKennedy-Nixon състезанието, анализирайки въпросното гласуване, имиджа на кандидатите и партийната стабилност в един от най-близките американски избори.
С Грегори Маркус, този пионерски проучване изследва ранното формиране на политически нагласи — авторитетни фигури, vrsteшки групи, ритуали като приветстване на знамето и изборни симулации — разкривайки как политическото съзнание започва в детството.
Може би най-влиятелният едничен принос на Конверс, този труд развива концепцията за „ограничение“ — взаимната корелация на политически позиции — демонстрирайки, че повечето избиратели липсват идеологична последователност, докато елитите структурират вярванските системи. Той революционизира разбирането за кохерентността на общественото мнение.
Почестите на Конверс отразяват неговия статут: член на Американската академия на изкуствата и науките, Националната академия на науките и Американското философско общество; президент на Американската асоциация по политология (1983–1984); и наградата Конверс на АПСА (наименувана за него) за изтъкнатост в политическата методология. Неговият наследство продължава в количественият изследване на массовата политика като строга дисциплина — неговият вечен дар на политологията.