Този цитат е важен, защото установява темите за взаимосвързаност и циклично съществуване, които преминават през цялата история. Паяжината е метафора за мрежата на живота, която свързва всички живи същества. Растенията, растящи на земята, представляват цикъла на раждане, растеж и смърт. Косата, растяща по главата и тялото на човек, представлява растежа и развитието на индивида. А вселената, произлизаща от Нетленното, представлява вечната и циклична природа на съществуването.
Тези теми са отразени в самата история, която разказва историята на млад мъж на име Javni, който е на пътешествие, за да намери себе си. По пътя си той среща различни хора, които му помагат да научи за себе си и своето място в света. Той също така има редица мистични преживявания, които му помагат да се свърже с божественото.
В крайна сметка Javni осъзнава, че не е отделен от останалата част от вселената, а вместо това е част от по-голямо цяло. Той също така осъзнава, че цикълът на раждане, растеж и смърт не е нещо, от което трябва да се страхувате, а вместо това е естествена част от живота.
По този начин епиграфът към „Явни“ дава ключ към разбирането на темите на историята и нейния цялостен смисъл. Това е напомняне, че всички ние сме свързани един с друг и с божественото и че животът е циклично пътуване на растеж и обновление.