Мечтата:
През 1797 г. Колридж заспива, докато чете пътепис от английския пътешественик Самуел Пърчас, по-специално частта, описваща градините и двореца на монголския владетел Кублай Хан. В дълбок сън, предизвикан от опиум, той имал ярък и продължителен сън, който продължил около три часа.
Влиянието на опиума:
Сънят на Колридж беше силно повлиян от ефектите на опиума, който той използваше медицински за лечение на невралгични болки. Говори се, че той взел зърно опиум, преди да се оттегли за нощта, което довело до това необикновено съновидение.
Вдъхновената визия:
По време на съня си Колридж си представя магическия и необикновен пейзаж, описан в пътеписа. Той видя прекрасен дворец, разкошни куполи за развлечения и буйна и свещена река. Целият сън беше хармонична комбинация от природа и архитектурно величие, създавайки спиращ дъха мисловен образ.
Фрагментът:
Когато Колридж се събуди, той веднага почувства силен творчески импулс и започна да записва стихотворението, докато ярките образи на съня бяха все още свежи в съзнанието му. Той пишеше близо час, улавяйки колкото може повече от мечтаното преживяване. За съжаление, стихотворението остава незавършено, тъй като Колридж е прекъснат от внезапен посетител – човек от Порлок – и вдъхновението и образите на съня са изгубени, преди той да успее да го завърши.
Получената поема:
В крайна сметка Колридж публикува стихотворението като „Фрагмент“, признавайки, че то представлява само част от оригиналното видение, което е преживял в съня си. Поемата, въпреки че е непълна и й липсва първоначално предвидената сложна структура, се превръща в знаменито произведение на английската романтична литература, известно със своите ярки образи, музикален език и качество, подобно на сънища.
И така, вдъхновението зад „Кубла Хан“ може да се отдаде на съня на Колридж, повлиян от опиума, където описанието на градините на Кублай Хан от пътеписа на Пурчас се слива с неговото подсъзнание, което води до наистина забележителен поетичен фрагмент, който продължава да пленява читателите и до днес .