Монарши покровителство във времето на Шейкспир: От Елизабет I до крал Яков I
Монаршкото покровителство беше връхът на елизабетанско/якобеанската система на покровителство, която поддържаше професионалния театър.
Царица Елизабет I (ц. 1558–1603)
- Ревностен театралния посетител; поканваше трупи на двор (Грийнвич, Уайтхол, Ричмонд).
- Даде кралски патенти: Lord Chamberlain's Men (1594), Admiral's Men – правна защита, престиж, права за турне.
- Цензура чрез Майстор на ревелите (Едмунд Тилни) – сценарии одобрени за представление.
- Няма директна заплата, но дворцови представления платеха добре (£10–£20 всяко) и подпомагаха публичното търсене.
Крал Яков I (ц. 1603–1625)
- Повиши Lord Chamberlain's Men до King's Men (1603) – кралска ливрея, ексклузивен дворцов достъп.
- Поръча Макбет (шотландска тема, вещичество – интереси на Яков).
- Увеличи дворцови представления: ~10–15/година.
Ползи за Шейкспир
- Стабилност на трупата (дялownik в King's Men, Глобус, Блекфрийърс).
- Социално повишение (статут на дворянин, герб 1596).
- Артистична свобода в границите на цензура – тематични алегории (пр. Ричард II депониране сцена).
Ограничения
- Покровителството беше трупно ниво, не индивидуално – Шейкспир пишеше за своя ансамбъл.
- Цензура ограничава политика/религия (няма живи монарси на сцена).
- Зависимост от публичната каса остава основен доход.
Кралското покровителство даваше легитимност и привилегии, но комерсиалният театър беше икономическият двигател.