Стихотворението започва с говорещия на пътуване през гъстата гора, където атмосферата е описана като зловеща и неземна. Той описва среща с отпечатъци и чуване на обезпокоителни звуци, намекващи за присъствието на loup-garou. Напрежението нараства, докато той продължава навътре в гората, воден от чувство на любопитство и принуда.
С напредването на стихотворението говорещият претърпява постепенна метаморфоза. Той съобщава, че чува воя на loup-garou и усеща странно усещане, което тече във вените му. Трансформацията е пълна, тъй като той се оказва превърнат в самия луп-гару с козина, зъби и нокти.
В това трансформирано състояние говорещият изпитва повишено чувство на осъзнатост и връзка с естествения свят. Той се придвижва в гората с лекота, прегръщайки новооткритата си природа на лупина. Уолкът използва ярки образи, за да предаде изострените сетива на говорещия, включително остър слух и способност да възприема гората по начин, който изглежда почти свръхестествен.
В цялото стихотворение Уолкът си играе с езика, използвайки повторение и заклинателни ритми, които създават усещане за омагьосване и ритуал. Стихотворението се движи с усещане за неотложност и енергия, докато говорещият се наслаждава на трансформираното си състояние и свободата, която то носи.
В крайна сметка "The Loup-Garou" изследва идеята за двойствеността и границите между човека и животното, цивилизованото и дивото. Той се задълбочава в идеите за примитивизъм и необузданите аспекти на човешката природа, предполагайки, че може би loup-garou представлява първична, инстинктивна страна, която съществува във всички нас и чака да бъде отприщена.