Шекспир изследва романтиката през седем преплитащи се призми:
Превъзхожда пречки, външен вид, дори смъртта (Ромео и Жюлиет избират смърт вместо разделяне).
Метафори, сравнения, живи образи създават емоционална интензивност (Сонета 18: любимият > летен ден).
Остроумни реплики, превратки, измислени стратегии (Окавяне на стръпа, Дванадесета нощ).
Изпитания тестват и задълбочават любовта, водещи до примирение (Бурята, Зимна приказка).
Радост пак с конфликт и трагедия (Антонио и Клеопатра, Отел).
Ангажиментът е поставен на прова, подчертава се трайността на любовта (Венецианският trgovets, Много шум за нищо).
Преодолява пречки, конвенции, дори смъртта (Санيسكوщ нощно сърце, Симбелин).
Шекспировата любов никога не е проста — тя е преобразуваща, опасна, изкупителна и вечно резонансна.