Редът „Теология е крепост, в която нито една щелинка не може да се счете за малка“ се приписва на Мартин Лютер, 16-вековния германски реформатор. Въпреки че точната формулировка може да е по-късен дистилрат на мисълта му, тя улавя неговото убеждение, че догматичните граници не са академично бръскане, а пазачи на интегритета на Евангелието.
За Лютер „малко“ отклонение – като продажбата на индулгенции или формулировката на Евхаристията – може да подкопае цялата структура на оправданието чрез вяра. Метафората отразява неговата юридическа подготовка и неговия поглед към теологията като кохерентна система, където всеки член носи тегло. Тя също така обяснява неговата непоколебимост на Марбургския колоквиум (1529) за Реалното Присъствие: той виждал цвинглианското символично тълкуване като структурна щелинка.
Цитатът cirkулира в реформаторските студии и систематичната теология като кратък запис за конфесионална строгост.