Изненадващо малко. В първите мигове на „Антигона“ на Софокъл, разговорът на двете сестри се фокусира изцяло върху братя им — Етеокъл и Полиник, които току-що са се убили в еднопосочен дуел. Антигона разкрива своя план да се противопостави на указа на Креон и да погреба Полиник; Исмена се бои от последствията. Едип се споменава само косвено, като проклятият баща, чието наследство ги преследва, но конкретната му история — убийство на баща, инцест, самоослепяване, изгон — не се разказва. Пiesaта предизвиква публиката да знае тебинската предыстория; сърдечността на сестрите е веднага и братска, а не патриархална.