Джеймс Хътон (1726–1797), шотландец геолог, физик и лекар, е широко приет като основател на съвременната геология. Неговата Теория на Земята (1788, 1795) въведе революционни концепции, които преобърнаха нашето разбиране за планетата.
Геологични процеси, действащи днес – ерозия, седиментация, вулканизъм – са действали униформенно през цялата история на Земята. "Настоящето е ключът към миналото."
Хътон отхвърли библейския времеви мащаб от 몇 хиляди години, твърдейки, че Земята трябва да е несравнително по-стара, за да позволи на бавните геологични процеси да създадат наблюдаваните скални формирации.
Промените на Земята се случват в цикли: ерозия → седиментация → издигане → вулканична активност → повторение. Това противорече на катастрофалните теории за потоп.
Много скали се формират от наслаг, отлагани през времето и по-късно литифицирани. Изветряване и ерозия оформят ландшафтите.
Гранитът и подобните скали произхождат от разтопен магма дълбоко в Земята, а не от водно излагане (Нептунизъм). Топлина и налягане движат формирането на скали.
Хътон въведе "дълбоко време" – милиона години – необходимо за геологични процеси. Той слага: "Не намираме никаква следа от начало, никаква перспектива за край."
Работата на Хътон положи основите на съвременната геология и повлиява на по-късно учени като Чарлз Лайел и Чарлз Дарвин.