1. Липса на доказателства за противното:
Една от основните причини да се смята, че Шекспир е бил верен на съпругата си, е липсата на конкретни доказателства за противното. Въпреки че е добре известна и документирана фигура от своето време, няма записи или сметки за извънбрачни връзки или скандали, свързани с Шекспир. Това предполага, че той е поддържал верен и дискретен личен живот.
2. Любовни сонети:
Някои от сонетите на Шекспир, особено тези в по-ранната част от поредицата, изразяват дълбока любов и възхищение към „Честната младост“. Общоприето е обаче, че тези сонети са написани като поетични упражнения, а не непременно въз основа на лични преживявания. Сонетите, посветени на "Тъмната дама", са по-двусмислени по своята същност и биха могли да намекнат за потенциална афера. Важно е обаче да се отбележи, че тези стихотворения са художествени произведения и не непременно автобиографични.
3. Волята:
В завещанието си Шекспир оставя по-голямата част от имуществото си на съпругата си Ан. Това предполага високо ниво на доверие и обич между двойката. Ако беше замесен в някаква значителна изневяра, вероятно щеше да бъде по-малко щедър в провизиите си за Ан.
4. Продължителност на брака:
Шекспир и Ан Хатауей бяха женени повече от 30 години, което беше дълъг и стабилен брак според стандартите на Елизабетинската епоха. Това дълголетие може да означава взаимно удовлетворяваща и вярна връзка.
Важно е да запомните, че личният живот на Шекспир остава обект на спекулации и няма начин да се знае със сигурност дали е бил верен на жена си. Наличните доказателства обаче сочат, че той е поддържал вярна и отдадена връзка с Ан Хатауей през целия им брак.