Arts >> Изкуство и развлечения >  >> Книги >> Литература

Как Шекспир използва езика, за да разграничи благородството от простите хора

Езикови маркери на клас в пьесите на Барда

Гениалността на Шекспир за социална стратификация блести чрез неговото майсторско използване на езика. Той прилага три различни езикови регистъра, за веднага да сигнализира социалното стояние на персонаж, създавайки вербална йерархия, която оглежда ригидната структура на елизабетанското общество.

Регистър: Стих vs. Проза

Най-непосредственият маркер е метърът. Благородните говорят на ямбичен педаметър — измереният, възвишен ритъм на бял стих — използвайки риторични фигури, латинска лексика и сложен синтаксис. Простите хора, от друга страна, говорят на проза: естествена, неритмична реч, посипана с съкращения ('tis, can't, i'th'), разговорни изрази и прости изречения. Тази разлика не е абсолютна — персонажи като Хамлет превключват между стих и проза, за да сигнализират předstенено безумие или интимни моменти — но базовата линия остава мощен класови индикатор.

Тематични заобиколения

Съдържанието подкрепя формата. Аристократичните персонажи дебатират държавно управление, чест, родословие и космически ред — грижи, бивши за техните публични роли. Диалозите на простите хора се въртят около дневното преживяване: храна, питьо, секс, заплати и местни сплетни. Гробникарите в Хамлет се шегуват за разложение и право; механиците в Санжощен нощен сън се безпокоят за репетиционно пространство и лъвови костюми. техният свят е непосредствен и материален.

Дълбочина на характеризацията

Благородните получават психологична сложност: монолози разкриват вътрешен конфликт, противоречиви импулси и еволютиращо самопознание (Макбет, Лйор, Хамлет). Простите хора често са типове вместо indivидуали — Нарочникът, Порттьорът, Нянката, Клоунът — предоставяйки комично облекчение, земна мъдрост или тематичен контрапункт. Въпреки това Шекспир дава дори на тези „типове“ олицетворени гласове: малапропизмите на Ботъм се различават от тези на Догбери, блудния хумор на Порттьора от философската виселичарска остроумие на Гробникара.

Код-перевключване: Парадигмата на принц Хал

Ултимативната демонстрация се появява в Хенри IV. Принц Хал плавно превключва между дворцов стих и таверненска проза, олицетворявайки и двата свêta. Неговата езикова ловкост сигнализира неговата политическа гениалност — той разбира и езика на власта, и езика на народа, който ще управлява.

Чрез тези наслагвани езикови стратегии Шекспир не просто изобразява клас — той го прави чуващ, превръщайки самия език в маркер на идентичност, авторитет и принадлежност.

Литература

Related Categories