В Stig of the Dump на Роберт Суинделс, убежището е многослоен мотив, оформящ емоционалната архитектура на романа.
Гробishteto става Санктуарий на Барни – пространство за побег от семейно напрежение, училищен натиск и социални очаквания. Данът, който той и Stig строят, е физически убежище, където той може да бъде аутентично себе си.
Изграждането му заедно цементира техния невероятен приятелство. То представя споделено бъдеще, свят, който те могат да оформят – в контраст с взрастния свят, който не могат да контролират.
Родителите на Барни неодобряват Stig и даня, виждайки го като бунт и опасност. Този конфликт движи изборния момент на Барни: да напусне дома и да живее в гробището с Stig.
Убежището така оперира едновременно като безопасност, аспирация и катализатор за разкъсване – правий го централно структурно и тематично устройство на романа.