Медицински знания във времето на Шекспир: Суеверие, сокове и риск
Референциите в Шекспир към „бабински приказки“, „оберези“, „магии“ и „отрови“ разкриват медицински пейзаж, който беше:
- Ограничен и ненаучен по съвременни мерки.
- Тежко суевериен: Смесване на фолклор, астрология и магия с практика.
- Еклектичен: Комбиниране на билни лекарства, химурална теория (баланс на кръв, слиз, жлъч) и ритуали.
- Експериментален и рискован: „Така свещта е изгорила моль“ подсказва, че леченията често причиняват непохвални странични ефекти.
Медицината се основаваше на традиция и авторитет, а не на емпирични доказателства.