1. Метафора :"Любовта е като река. Тя може да бъде нежна и спокойна или буйна и буйна, но винаги намира своя път."
2. Сравнение :„Той си помисли за начина, по който тя се смееше, като мелодия, която свири в главата му отново и отново.“
3. Персонификация :"Вятърът шепнеше през дърветата, разказвайки тайни, които само те знаеха."
4. Алитерация :"С всяка негова стъпка падналите листа пращяха под обувките му."
5. Хипербола :"Лятното слънце ги печеше с топлина, която можеше да разтопи настилката."
6. Оксиморон :"Изгубен съм без теб, но ти си този, който си тръгна."
7. Изображения :"Луната беше парче сребро в кадифеното нощно небе, рисувайки света в нюанси на сивото."
8. Символизъм :"Старият дъб стоеше като символ на тяхната непреходна любов, бдеше над тях, докато остаряваха."
Използването на фигуративен език в „Тетрадката“ засилва емоционалното въздействие на историята, създавайки мултисензорно преживяване за читателите и ги свързва по-дълбоко с емоциите и преживяванията на героите.