Анахронизъм в „Julius Caesar“ на Шекспир: „Romans“ vs. „Quirites“
В Акт 3, Сцена 2, Брут се обръща към тълпата като „Romans, countrymen, and lovers“ — мощен реторичен отвор. Но исторически, римски гражданин през 44 г.пр.Хр. не би се идентифицирал предимно като „римлянин“ в националистическия смисъл, който думата несе днес.
Историческа терминология
- Quirites — Формалният термин за римски граждани в тяхната гражданска капацитет (произход от Quirinus, обеожественият Ромул). Използван в правни, церемониални и формални обръщения.
- Romani — Използван в политически/военни контексти („римски войници“, „римският народ“).
- Cives — „Граждани“, подчертавайки правни права.
„Римлянин“ като široка национална/етническа идентичност — „Аз съм римлянин“ — еволюира по-късно, особено по време на Империята. В Републиката идентичността е по-локализирана (семейство, племе, град) или правна (гражданин vs. негражданин).
Защо Шекспир използва „Romans“
- Яснота за аудиторията — Елизабетанска аудитория разбира „Romans“ мигновено; „Quirites“ би изисквало глосарий.
- Реторична сила — „Romans“ има два силни слог, библейско резонанс (Павел „Аз съм римски гражданин“) и емоционално тегло.
- Драматична конвенция — Шекспир рутино модернизира езика за достъпност (напр. часовници, биейки в Julius Caesar, макар механични часовници да не съществуват).
Това е умишлен анахронизъм — Шекспир избира театрална ефективност над филологична прецизност.