Фундаменталната трещина между северното и южното американско общество през 19-ви век беше робството — не просто като морален въпрос, а като икономическа основа.
Южната икономика се въртеше около памука, а памукът изискваше робски труд. Към 1860 г. Югът произвеждаше 75% от svetовната памук. Плантерска елита доминираше политиката; бедните бели бяха заспокоени от расистката каста. Култура, право, религия — всичко се извиваше, за да оправдае „особената институция“.
Северът се индустриализира рано — текстил, жп, производство. Неговата икономика работеше на нает труд (включвайки имigrанти). Робството съществуваше в началото, но беше отменено държава по държава до 1804 г. Северняците все повече разглеждаха робството като морално отвратително и икономическо застаряло — система, която удушава иновациите и унижава труда.
Това не беше просто културна разлика. Беха две несъвместими икономически системи, състезаващи се за контрол над федералното правителство — разширяване в територии, тарифна политика, закони за бягали роби. Всеки компромис (1820, 1850, 1854) проваля. Гражданската война беше насилствената резолюция на дивергенция, коренена в как се цени труда и притежава го.