Пътуването на Базил подчертава контраста между неговите носталгични спомени и днешната реалност, предизвиквайки усещане за промяна и загуба. Историята подчертава, че времето не стои неподвижно и промяната е присъщ аспект на живота. Докато Базил обмисля промените в заобикалящата го среда, той осъзнава, че прегръщането на миналото, като същевременно признава напредъка на времето, е от решаващо значение.
Освен това темата за намирането на себе си и търсенето на реализация е преплетена с темата за промяната. Опитът на Базил показва, че намирането на целта изисква адаптиране към новите обстоятелства и приемане, че нещата може да не останат винаги такива, каквито са били.