1. Персонификация: Кийтс олицетворява скакалеца и щуреца, придавайки им човешки качества и характеристики. Скакалецът е описан като „весел“, „шумен“ и „най-щастлив“, докато щурецът е характеризиран като „беден“, „меланхоличен“ и „мълчалив“. Тази персонификация помага да се създаде чувство на съпричастност към двете насекоми и позволява на поета да изследва различните им нагласи към живота.
2. Метафора: Кийтс използва метафори, за да сравни скакалеца и щуреца с други обекти или концепции. Например, той описва скакалците като "тръбопроводно" насекомо, което предполага неговата радостна и безгрижна природа. За разлика от това, той сравнява щуреца с „тиха форма“, подчертавайки неговото тихо и самотно съществуване. Тези метафори помагат да се създаде ярка картина на двете насекоми и техните контрастни личности.
3. Алитерация: Кийтс използва алитерация, повторение на съгласни звуци в началото на думи или срички, за да създаде усещане за ритъм и музикалност в поемата. Например редът „The poetry of earth is ceasing now“ включва повторение на звука „p“, което помага да се имитира звукът на песента на скакалец. Тази употреба на алитерация добавя към сетивното богатство на стихотворението и подобрява цялостната му музикалност.
4. Изображения: Кийтс използва ярки изображения, за да създаде подробно и сетивно описание на естествения свят. Стихотворението е изпълнено с препратки към гледки, звуци и текстури, като „скакалецът при лулата си“ и „мърморенето на безброй пчели“. Тази образност помага да се създаде силно усещане за атмосфера и позволява на читателя да преживее естествения свят през очите на поета.
5. Контраст: Кийтс използва контраст, за да подчертае разликите между скакалеца и щуреца. Скакалецът е представен като безгрижно и щастливо създание, а щурецът е изобразен като меланхоличен и самотен образ. Този контраст помага да се създаде усещане за напрежение и драма в поемата и повдига въпроси за природата на щастието и смисъла на живота.
Като цяло, умелото използване на литературни средства от Кийтс, като персонификация, метафора, алитерация, образност и контраст, допринася за богатството, сложността и емоционалното въздействие на стихотворението, което му позволява да изследва темите за природата, смъртността и човешкото състояние.