Бети, дъщерята на преподобния Самуел Парис, първоначално е представена като младо момиче, което се разболява мистериозно. С напредването на пиесата става ясно, че нейното състояние не е просто физическо, но е свързано с предполагаемото магьосничество, което се случва в Салем.
Абигейл Уилямс, братовчедка и приятелка на Бети, обвинява Титуба, роб в домакинството на Парис, в магьосничество, твърдейки, че Титуба е извиквала духове в гората. Това обвинение предизвиква истерията и последвалите процеси срещу вещици в Салем. Участието на Бети обаче не се ограничава до първоначалното й обвинение.
Докато пиесата се развива, Бети се държи странно, често получава припадъци и твърди, че вижда духове в съдебната зала по време на процесите. Тези изблици и обвинения силно влияят на производството и допринасят за нарастващия страх и параноя в общността.
Действията и свидетелствата на Бети, независимо дали са истински или повлияни от ескалиращата истерия, играят решаваща роля в оформянето на разказа на пиесата. Нейните преживявания в гората и последвалото й поведение се превръщат в ключови доказателства срещу обвинените вещици, включително Джон Проктър и съпругата му Елизабет.
В крайна сметка ролята на Бети служи за подчертаване на опасните и ирационални сили, действащи по време на изпитанията на вещиците в Салем. Думите й, повлияни от личния й опит или манипулирани от други, допринасят за истерията, която обхваща града, което води до трагичните последици, пред които е изправена обвиняемата.