Делото на един писател може едновременно да продължава и да отклонява литератно движение чрез:
Непреривност: Готична атмосфера, сверхъестествено фасцинация, емоционална интензивност.
Отклонение: Психологическа дълбочина, аналитичен символизъм, теория за „единство на ефекта“ – предчувства символизма и модернизма.
Непреривност: Детайлно средъвчестно живот, обикновени протагонисти, социално наблюдение.
Отклонение: Лирична проза, памет като структурен принцип, митичен резонанс – превъзхождаващ документалния реализъм.
Непреривност: Фрагментация, алюзии, отхвърляне на традиция, обективен корелатив.
Отклонение: Духовен/религиозен рамки (Четири квартета), християнски хуманизъм – отклоняване от секулярния висок модернизъм.
Големите писатели наследяват инструментите на едно движение, след което ги прековават наново. Напрежението между принадлежност и пробив генерира литературна еволюция.