Ето разбивка:
Защо се страхуваха от вещиците:
* Религиозни вярвания: Елизабетинската епоха е време на силен религиозен плам, със силна вяра в силата на дявола. Вещиците бяха разглеждани като сътрудници на Сатана и се смяташе, че действията им се подхранват от демонично влияние.
* Социални тревоги: Елизабетинската епоха е белязана от социални вълнения, икономически трудности и огнища на болести. Тези тревоги накараха хората да търсят обяснения за нещастието, а вещиците станаха удобни изкупителни жертви.
* Политическо маневриране: Обвиненията в магьосничество могат да бъдат използвани за дискредитиране на съперници, придобиване на политическа власт или уреждане на лични вендети.
* Суеверие: Много хора са били суеверни и са вярвали в силата на проклятията, магиите и свръхестественото. Това подклаждаше страха от вещиците и техните предполагаеми способности.
Последствията:
* Лов на вещици: Страхът от вещици доведе до широко разпространено преследване, с безброй невинни хора, обвинени в магьосничество и екзекутирани.
* Законът за магьосничеството от 1563 г.: Този закон направи магьосничеството престъпление, наказуемо със смърт.
* The Malleus Maleficarum: Тази скандална книга, публикувана през 1486 г., се превърна в основен източник на информация за магьосничеството и подхранва преследването на заподозрени вещици.
Важно е да запомните:
* По-голямата част от хората, обвинени в магьосничество, са жени: Това се дължи на социалните полови роли и предразсъдъци, които често определят жените като слаби, податливи на демонично влияние и по-вероятно да се занимават с магия.
* Много обвинения бяха неверни: Те често са били водени от лични вендети, социални тревоги и липса на разбиране на психичните заболявания.
Следователно вещиците не са важни в положителен смисъл по времето на Елизабет. Вместо това те бяха възприемани като източник на страх, подозрение и преследване. Този период е известен със своята тъмна история на лов на вещици и страданията на невинни хора.