В земя, където чудото взема полет,
Където свинете летят високо, а тъстите носят наслада,
Разказва се история, вкусове толкова различни,
Капете дъжд стават кулинарен стих.
От небесата по-горе, вонен на свинско дъжд се явява,
Сушен бекон от облачни фасади.
Розови небе сияят с чурушка топлина,
Докато наденици падат, вкусен лъч.
Всред този свински дъжд, тъстите вземат своя полет,
Спирали надолу като ленти от пшенична наслада,
Готени до съвършенство, пружинава примамка,
Въздухът се пълни с ароматна, вкусна примамка.
По тротоарите и покривите, празник се ражда,
Валят свине и тъсти, симфония от свинско.
Децата танцуват и се смеят в този сюрреален кадр,
Хващайки вкусните дарове, радост невидима.
Чадърите се превръщат в кулинарщи щитове,
Щит срещу този каскад от свине и тъсти,
Защита на дрехите от вкусния потоп,
Докато това странно ястие напълва сърцата с храна.
Градът се възрадва, обединен от този вкус,
В свят, където валят свине и тъсти са приети,
Чуден чудо, носищ чисто веселие,
Празник на каприза, за целия свят да види.
Сега, ако се намериш в такава странна земя,
Където свине и тъсти валят надолу, просто приеми промяната.
Копнеж в богатината, която природата предоставя,
И наслади се на дъжда, където капризът пребивава.