На камъния плоч, прикриващ гроба на Уилям Шекспир в църквата "Света Троица" в Стратфорд-на-Ейвън, е изсечен стих, широко считание за съчинение на самия драматург – последно, римено предупреждение за потомството:
Good friend, for Jesus' sake forbear,
To dig the dust enclosed here.
Blest be the man that spares these stones,
And curst be he that moves my bones.
В 17-ти век гробокражбата беше честа – тела се продаваха на анатомисти, кости се разпръскваха за реликвии или строителство. Шекспир, вечен драматург, написа своя собствена епитафия като проклят poema, призовавайки божествена санкция ("ради Исус") и суперестествено последице ("да бъде проклет").
Неговите кости остават нетъкати. През 2016 г. георадар потвърди цялостта на гроба – макар че черепът може би липсва (вероятно премахнат през 1794 г.). Стихът устоява като най-крайния знак "Не безпокойте", написан от майстора на езика за свой собствен финал изход.