> „Роуз, винаги си мислила, че съм прекалено много. Винаги си ме смятала за твърде силен, твърде голям, твърде много. И знаех, че винаги си се страхувала, че ще те засенча. Винаги си мислила, че си твърде малка, твърде тиха, твърде много като мама. Но Роуз, ти не си прекалено, ти си точно. И двамата сме родени под един и същ знак. И двамата имаме огън в сърцата си, и двамата знаем как да обичаме с цялата си сила. И знам, че винаги си била Страхувах се да блестиш. И ти си най-невероятният човек, който не съм. И аз съм толкова благодарен, че те наричам моя снаха."
Това писмо е дълбоко лично и емоционално, изразяващо любовта и възхищението на Маги към Роуз. Това е прочувствена декларация, която надхвърля обикновеното стихотворение и отразява сложната връзка между двете сестри.